eGovernment BG 2010-2015

Общите принципи, на които се базира Стратегията за електронно управление на Република България в периода до 2015 г., се основават на взаимодействие между всички участници в процесите – граждани, бизнес организации и администрации, които са включени директно или индиректно в обхвата на стратегията. Тези принципи са:

Основният принцип, който ще бъде спазван е централизирано управление и децентрализирано изпълнение на Стратегията за е-Управление. Управлението й е в пряка зависимост от координацията между държавните институции и власти. Стратегията цели да постави управленските, организационни и технологични основи за осъществяване на качествено, ефективно и ефикасно е-управление за гражданите, бизнеса и администрацията. Стратегията обхваща както външните е-услуги за граждани и бизнес, така и вътрешните процеси на реинженеринг на бизнес-информационни процеси и модели за дигитална администрация с прилагане на информационни и комуникационни технологии за тяхното осъществяване.

Основните рискове, които могат да попречат или да забавят изпълнението на Стратегията за е-Управление са представени в таблицата по-долу. Те трябва да се наблюдават периодично, както и да се предприемат превантивни действия за ограничаване на влиянието им върху трансформацията свързана с електронното управление.В тази връзка за всеки риск са дефинирани изпреварващи действия, които трябва да се предприемат, с цел намаляване на отрицателния ефект върху развитието на електронното управление.

Настоящата стратегия за е-Управление служи за основа, на базата на която ще се разгърнат секторните политики – стратегии, цели и дейности на ниво Министерства и Агенции. Секторните политики се подчиняват на общите политики за е-управление и Националната ИКТ стратегия:

Както беше отбелязано вече, потребители на е-Управлението са гражданите, бизнеса, служителите в държавната, общинска и местна администрация, потребители извън границите на Република България.Стратегията е ориентирана към потребителите, като дефинира потребностите и желанията на всички заинтересовани страни. Удовлетворяването на тези потребности ще се реализира чрез проектиране, комуникиране, планиране и представяне на подходящи и жизнеспособни решения. В резултат на това ще се постигне „Свързана администрация”, което е предпоставка за бърза реализация на по-голям брой реални ползи за потребителите, обществото и администрацията.Основните ползи и добавени стойности от доброто е-управление са:• за гражданите: по-бързо и лесно административно обслужване, по-голяма прозрачност и ефективност на публичните разходи, подобряване на професионалната и личностна реализация, по-значително участие в политическите процеси, повишаване качеството на живот, трансграничен обмен на информация и електронни услуги, достъп до пространствени данни;• за бизнеса: по-ниски разходи за управление на дейността, повишаване на производителността и конкурентноспособността, повишаване на възможностите за по-висока добавена стойност, иновации и устойчиво развитие;• за администрацията: по-евтино, по-бързо и по-качествено обслужване, повишаване на качеството и ефективността, оптимизация на процесите, подобряване на координацията между различните администрации, по-голяма мотивация на служителите.Националната политика за развитие на електронното управление е свързана с дефинирането и в последствие с постигането на определени стратегически цели. За да се разберат по-ясно, тези цели са групирани в четири стратегически теми, свързани с развитието на електронното управление в Република България:• Е-услуги за гражданите и бизнеса• Дигитална администрация• Популяризиране, достъп и участие• Институционално изгражданеДобавена стойност ще се реализира чрез постигането на стратегически цели, чиято причинно-следствена връзка се разгръща на следните три нива:• Бизнес моделиране и процеси – на това ниво ще се определят целите, свързани с реализирането на работни процеси, регулативни норми (стандарти) и системи, както и взаимоотношенията между различните държавни институции, чрез които се постигат целите в процеса на реализация;• Реализация – на това ниво ще се определят целите, свързани с нуждите на изпълнителните органи (Министерства и Агенции), за успешна реализация на собствените им програми и проекти за електронно управление с ориентация към потребителя (граждани и бизнес);• Организационен капацитет и управление на знанието – на това ниво ще се определят целите, свързани с развитие и обучение на служителите в администрацията, развитие на капацитета на публичните организации и свързаните с това инвестиции, чрез които се постигат целите на ниво бизнес процеси.За всяка стратегическа тема се дефинират и балансирани показатели за измерване на изпълнението и успеха, чрез които се осъществява наблюдение на прогреса и контрол на изпълнението на стратегията.Конкретните дейности за постигане на стратегическите цели са дефинирани в Пътната карта към Стратегията.