Видоизменени стъбла

Стъблото е един от основите вегетативни органи на растението. Свързва морфологично и функционално двата органа за хранене на растението – корените и листата.

Клонка – по-малки или по-големи разклонения на стъблото, чиято структура се състои от възли и междувъзлия. По тях са разположени пъпките и цветовете. Едногодишната клонка е летораст.

Пъпка – образувателна тъкан, обвита с покривни люспи, която е зародиш на нова клонка, лист или цвят. В зависимост от разположението върху стъблото, пъпките биват връхни, странични и пазвени. Спрямо това какво се развива от тях са: листни, цветни и смесени.

Листоразположение – Начинът по който листата са разположени по възлите на стъблото се нарича листоразположение. Различават се три основни вида листоразположение: спираловидно (последователно), срещуположно и прешленесто. При спираловидното във всеки възел има по един лист. При срещуположното във всеки възел има по два листа разположени едни срещу друг. При прешленестото във всеки възел са разположени повече от два листа.

Всяко стъбло може да се разклонява по един следните два начина-странично и дихотомно. Страничното разклоняване може да бъде моноподиално и симподиално. При моноподиалното разклоняване, растителното стъбло нараства с връхната си пъпка и изпреварва изключително страничните разклонения.

При симподиалното разклоняване, връхното нарастване се забавя или спира, а стъблото нараства чрез страничните пъпки. Съществува смесен тип разклоняване-комбинират се два основни типа.

-Да провежда от корените хранителните вещества до листата и асимилатите от листата до корените
-Да осигурява механична устойчивост на растението
-Да създава най-подходящо листоразположение за максимално използване на слънчевата светлина
-Носеща функция за клонките и цветовете
-Служи за натрупване на резервни хранителни вещества
-Служи за вегетативно размножаване

Първичната кора се състои от няколко реда паренхимн клетки, като близко до епидермата могат да се разполагат един или няколко реда коленхимни или склеренхимни клетки, които предават устойчивост на стъблото. Понякога най-външните клетки съдържат хлоропласти, а вътрешните скорбелни зърна. Вътрешният слой на първичната кора се нарича ендодерма и трудно се различава.

Вторичното устройство се образува в следствие на дейността на камбия и фелогена. При деленето на фелогена в кората се образува перидермата и мъртвата кора. Те имат защитна функция за стъблото.

При деленето на камбия се наблюдава и делене на паренхимните клетки между проводящите снопчета, които образуват междуснопчестия камбий. Двата вида камбий образуват камбиален пръстен, чиито клетки се делят и произвеждат вторичната дървесина (навътре) и вторичното лико (навън).