"До моето първо либе",Христо Ботев
Смислови части
последните три представят мечтания свят на битката революция в някакво друго времепространство
следващите три обхващат настоящето, вкоето героят прави своя избор
първите три строфи припомнят миналото – времето на любовните “полуди”
Теми и мотиви
Мотивът за за героичната смърт
Мотивът за песента като израз на любовни трепети
Мотивът за борбата за свобода представена в романтична светлина
Мотивът за безкрайното страданаие във времето на национално потисничество
Елегичният мотив за изгубената младост
Отрицанието на личното,което ограничава човека
Образи
Либето
Лир.Аз
Опозиции и конфликти
Между борците за свобода и правда и тиранията
Между измъчения народ и неназоваите виновници
Между миналите интимни чувства на героя и новите му възгледи за света
ТЕМА
ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА
Заглавието
Пореден знак за високата диалогичност на Ботевата лирика. Към диалозите с майката, брата, съратника се прибавя и диалогът с либето, за да се изгради позицията на Ботевия лирически човек към любовта като интимно преживяване. Притежателното местоимение “моето” представя либето като образ, който конструира личния свят на Аза. Подобно на “Майце си” обаче и тук личното щастие се оказва невъзможно без щастието на общността.
Кой говори?
Лирически говорител в 1.л. ед.ч ,
което го превърща в лир.Аз
Хронотоп
"Там"
В “До моето първо либе” “там” няма пространствена определеност. “Там” е митологичното времепространство, в което се развихрят вековечните природни стихии
Композиция
в идейната си структура стихотворението се гради върху два основни мотива
Революцията
Творбата поставя акцент върху първенството на общите цели пред личните чувства и грижи. Тази идея намира израз и в последното писмо на Ботев до съпругата му Венета:“Знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе”.
Любовта
Интимната любов е белязана със знака на отрицанието, тъй като любовта според Ботев може да бъде равностойна на революционния и национален идеал само ако се издигне до неговата висота
чрез символиката на числата 3 и 9 се опоетизира изборът,сакрализира се революцията, която ще преподреди света, извеждайки го до неговото спасение.
3 строфи с по 4 стиха
Жанр
Стихотворение
"Дума на бълграските емигранти"-22 юни,1871г.
(първо публикуване)
Включено в стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" през 1875.
Из между предполагаемите посвещение се считат имената на Мина Горанова и Парашкева Шушулова ,но потвърждение за тях няма.
