by Yasen Arsov 6 years ago
500
More like this
Приоритетните проекти за 2016-2017 са обобщени в таблицата по-долу, а в следващата секция на документа е представена по-детайлна информация за всеки от тях.
Подборът на приоритетните проекти е извършен на база на дефинираната логика на интервенциите в т. 4.1 и критериите за подбор на приоритетни проекти, дефинирани в т.4.2.1.
Ако изпълнението на дейностите по даден приоритетен проект не стартира до м. декември 2016 г., след съответна санкция на Съвета за електронно управление, е допустимо преразпределение на приоритетите и бюджета за съответния проект, с източник за финансиране ОПДУ. Избраният подход има за цел постигане на заложени цели и индикатори по пътната карта и ОПДУ, и предотвратяване на риска от загуба на средства по оперативната програма.
Тъй като се предвижда основната част от проектите да бъдат финансирани по ОП „Добро управление“, проектите следва да допринасят за постигане на индикаторите по ОПДУ. По-долу е представена разшифровка на основни индикатори по програмата, които ще бъдат подкрепени при успешна реализация на проектите:
(О1-6) Проекти за развитие на държавен ХЧО
(О1-7) Брой подкрепени регистри
(О1-8) Подкрепени електронни услуги за предоставянето им в транзакционен режим
(О1-9) Брой проекти за развитие на секторните системи на е- управление (е-обществени поръчки, е-здравеопазване, е-митници, е-архивиране, е-осигуряване и др.
(О2-1) Администрации, подкрепени за въвеждане на системи за управление на качеството (Проект №12)
(O3-5) Брой институции, на които е извършен одит на ИТ и комуникационната инфраструктура
(О3-6) Брой подкрепени електронни услуги на съдебната власт
№
Име
Приоритет
Начало
Край
Бюджет
(BGN с ДДС)
Източник
Ос
Отговорни институции
О1-6
О1-7
О1-8
О1-9
О3-6
1.
Инвентаризация (одит) на информационно-комуникационната инфраструктура на държавната администрация за нуждите на електронното управление
Анализи
2016
2017
2 025 140
ОПДУ
1
ДАЕУ
1
2.
Инвентаризация (одит) на информационно-комуникационната инфраструктура на СП за нуждите на електронното управление
Анализи
2016
2017
938 692
ОПДУ
3
МП
3.
Изграждане на Държавен хибриден частен облак и защитен интернет възел за публични услуги на електронното управление
Инфраструктура
2016
2017
25 842 556
ОПДУ
1
ДАЕУ
1
4.
Реализиране на виртуалната частна мрежа, обхващаща сградите в СП, гарантираща надежден и сигурен обмен на информация за структурите в сектора
Инфраструктура
2016
2017
4 976 000
ОПДУ
3
МП
1
5.
Развитие на пилотната система за електронна идентификация и внедряване в продуктивен режим
е-Идентификация
2016
2017
16 800 000
4 000 000
ОПДУ
МВР
1
МВР
ДАЕУ
5
20
6.
Реализиране на система за мониторинг на индикаторите за изпълнение на всички оперативни програми
Контрол на изпълнението
2016
2017
751 005
ОПДУ
2
НСИ
1
7.
Публични регистри за бюджетен и проектен контрол и информационни ресурси на електронното управление
е-Управление
2016
2017
800 000
ОПДУ
1
ДАЕУ
2
8.
Реализиране на ЦАИС „Съдебен статус“
Първични регистри
2016
2017
1 400 000
ОПДУ
3
МП
1
1
1
9.
Реализиране на универсална ЦАИС „Анализ на корупционния риск“
Първични регистри
2016
2017
1 000 000
ОПДУ
1
МП
3
10.
Реализиране на ЦАИС "Единна входна точка" за подаване годишни финансови отчети и статистика в машинно-четим формат и интеграция с НАП, НСИ, АВ (ТР)
Първични регистри
2016
2017
752 000
ОПДУ
1
НСИ
1
5
11.
Привеждане на информационните активи на НСИ в съответствие с изискванията на Евростат и миграция към ХЧО
е-Статистика
2016
2017
1 598 000
ОПДУ
1
НСИ
1
12.
Подготовка и сертифициране по информационна сигурност в съответствие със стандарт ISO/IEC 27001:2013
е-Статистика
2016
2017
319 000
ОПДУ
2
НСИ
13.
Надграждане на ТР за интеграция с ИР, ЕВТ, платформата за обмен на данни между търговските регистри в ЕС и вграждане на ЦРОЗ и ЦРЮЛНЦ.
Първични регистри
2016
2017
2 000 000
ОПДУ
1
АВ
4
41
14.
Надграждане на ИР за интеграция с КР и предоставяне на допълнителни е-Услуги
Първични регистри
2016
2017
1 500 000
ОПДУ
1
АВ
2
8
15.
Базов регистър на субекти, обекти и събития
Първични регистри
2016
2017
1 000 000
ОПДУ
1
ДАЕУ
12
36
16.
Реализиране на ЦАИС "Гражданска регистрация" и ЦАИС „Адресен регистър“
Първични регистри
2016
2017
2 050 000
ОПДУ
1
ДАЕУ
МРРБ
4
7
17.
Регистър "Годишни технически прегледи" и Регистър "Изпити за правоуправление"
Първични регистри
2016
2017
1 000 000
ОПДУ
1
МТИТС
ИА АА, МВР
2
2
18.
Национален регистър на запорите (е-Запори)
Първични регистри
2016
2017
450 000
ОПДУ
1
МП
Камара на частните съдебни изпълнители
1
4
19.
Национален регистър на пълномощните
Първични регистри
2016
2017
660 000
ОПДУ
1
МП
1
3
20.
Регистър за "Административно-наказателна дейност"
Първични регистри
2016
2017
350 000
ОПДУ
1
ДАЕУ
1
21.
Централизиран регистър на МПС и интеграция в реално време с EUCaris, ГФ, ИААА, НАП (МДТ) и АПИ и нови електронни услуги
Първични регистри
2016
2017
3 200 000
ОПДУ
1
МВР
5
20
22.
Реализиране на ЦАИС "Електронни обществени поръчки"
е-Обществени поръчки
2016
2020
7 000 000
ОПДУ
1
АОП
1
3
1
23.
Реализиране на НЗИС - Етап 1 и Етап 2
е-Здравеопазване
2016
2017
12 000 000
ОПДУ
1
МЗ
20
66
1
24.
Надграждане на основните системи на НАП за предоставяне на данни и услуги към вътрешни и външни системи
е-Данъци
2016
2017
3 000 000
ОПДУ
1
НАП
2
1
25.
Надграждане на основните системи на АМ за предоставяне на данни и услуги към външни системи - БИМИС 2020 (фаза 1)
е-Митници
2016
2017
12 261 266
ОПДУ
1
АМ
2
4
1
26.
Национален портал за гео-пространствени данни (INSPIRE)
Отворени данни
2016
2017
2 000 000
ОПДУ
1
ДАЕУ
1
27.
Портал за споделени ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление
е-Управление
2016
2017
100 000
ОПДУ
1
ДАЕУ
1
1
28.
Цифровизация на кадастрални данни и развитие на електронните административни услуги на АГКК
Първични регистри
2016
2017
12 654 000
ОПДУ
1
АГКК
1
3
29.
Изграждане на ГИС базирана електронна платформа “Единна информационна точка“
Първични регистри
2016
2017
2 000 000
ОПДУ
1
МТИТС
1
3
30.
Публичен регистър на недвижимите културни ценности
Първични регистри
2016
2017
2 000 000
ОПДУ
1
МК, НИНКН
1
4
31.
Пилотна система за електронно дистанционно гласуване
е-Демокрация
2016
2017
1 500 000
ОПДУ
1
ЦИК
ДАЕУ
2
1
ОБЩО*:
127 927 659
2
72
233
9
2
*Предвидените средства за финансиране по ОПДУ са на обща стойност 123 927 659 лева с ДДС
*Предвидените средства за финансиране по фондове на МВР са на обща стойност и 4 000 000 лева с ДДС
Цели 2018
0
20
150
0
1
Цели 2020
4
100
850
15
5
Прилагат се общите предварителни условия за допустимост, съгласно Приложение № 1 от пътната карта.
Отговорната институция за изпълнение на проекта е ДАЕУ.
§ Брой инвентаризирани администрации;
§ Брой инвентаризирани локации;
§ Брой описани информационни ресурси.
Източникът на финансиране е ОП „Добро управление“, ос 1.
Индикативен бюджет: 2 025 140 BGN
В процеса на одита ще бъде събрана в структуриран вид подробна информация за:
§ Наличните технически помещения, в които са разположени ИКТ активи и тяхната обезпеченост по отношение на физическа сигурност, резервно и аварийно електрозахранване, климатизация, безопасност и пр.;
§ Наличните ИКТ активи – компютри и периферия, сървъри, системи за съхранение на и архивиране на данни, комуникационно оборудване и пр.;
§ Наличните информационни масиви – системен и приложен софтуер, информационни системи, бази данни и пр.;
§ Наличния квалифициран персонал за опериране, управление и поддръжка на информационните ресурси;
§ Наличните договори за външни услуги за техническа поддръжка, комуникационна свързаност, разработка и/или внедряване на информационни системи и др.
На база на събраната информация ще бъдат изготвени следните анализи:
§ Оценка на наличния и използвания капацитет на инфраструктурата;
§ Оценка на осигуряването с адекватна техническа поддържка на информационните ресурси;
§ Оценка на експлоатационните разходи за информационните ресурси;
§ Оценка на рисковете за инфраструктурата и информационните ресурси;
Ще бъде изграден и регистър на информационните ресурси, в който да бъде вписана събраната информация.
Закон за електронното управление
Наличната информация в Системата за самооценка на административното обслужване (ССАО) е недостатъчно детайлна и структурирана, за да се планират средносрочните и дългосрочните бъдещи нужди от капацитет, мерки за осигуряване на информационна сигурност и надеждното комуникационно обезпечаване на администрациите.
Проектът предвижда инвентаризация и одит на информационно-комуникационната инфраструктура и наличните информационни ресурси за по-ефективно средносрочно и дългосрочно планиране на инвестициите в инфраструктура и управление на капацитета на Държавния хибриден частен облак.
Развитието на архитектурата на електронно управление на Република България се осъществява поетапно, като всеки следващ етап надгражда и доразвива постигнатото в предходния етап. По този начин се осигурява приемственост, управляемост и стабилност на системите на електронното управление.
Пътната карта покрива период от шест години (2014 – 2020), в който са разграничени два логически етапа. Всеки от двата етапа има ясно дефинирани крайни цели/резултати.
Следващият етап ще бъде реализиран в периода 2017 - 2020 г., като всички интервенции и проектите реализирани по тях ще надграждат постигнатото на Етап 1.
В настоящата Пътна карта за Етап 1, в Секция 7, не са посочени конкретни проекти, с конкретни бенефициенти, а само индикативни интервенции, които следва да бъдат прецизирани и ревизирани в края на изпълнението на Етап 1 от пътната карта.
Преди стартиране на реализацията на Етап 2, следва да се вземат предвид и резултатите от изпълнението на проектите предвидени вПътната карта за изпълнение на
Стратегията за развитие на администрацията 2014 - 2020 г.
, които имат за цел трансформиране на удостоверителните услуги във вътрешно-административни такива, ревизирането на режимите и по-структурираната регистрация на административните услуги, дефинирането на приоритетни услуги за КАО и др.
Трансформацията на удостоверителни услуги във вътрешно-административни услуги ще доведе до отпадане на множество услуги, чиито крайни ползватели не са гражданите и бизнеса, а други администрации. С този подход, на Етап 2 от изпълнението на пътната карта, ще бъде възможно да се подбират и приоритизират само административни услуги, които се ползват пряко от гражданите и бизнеса, и които се предоставят достатъчно често, за да има смисъл от инвестициите в тяхната автоматизация и електронизация.
Основните резултати, които се очаква да бъдат постигнати на този етап са:
§ Електронизиране на най-често използваните административни услуги, които са насочени пряко към гражданите и бизнеса;
§ Електронизиране на процесите на най-често използваните комплексни административни услуги;
§ Участниците в процесите на електронното управление да използват изцяло услугите на електронната идентификация и електронна авторизация;
§ Присъединяване на електронното управление на Република България към инициативата за трансгранична електронна идентификация;
§ Процесите на е-Управление да бъдат автоматизирани, което е важна предпоставка за безпроблемното функциониране на електронното управление;
§ Прилагане на интегрирани мерки и постигане високо ниво на киберсигурност и кибер-устойчивост.
Първият етап включва реализирането на приоритетни краткосрочни проекти в периода 2016 – 2017 г., с които ще бъдат адресирани предизвикателствата описани вСекция 2
от настоящата пътна карта.
Подборът на приоритетните проекти и дефинирането на обхвата им са извършени по определена логика – подбрани са проекти, които отговарят на един или повече от следните критерии:
§ Предвиждат инвентаризация и одит на наличната техническа инфраструктура и информационни ресурси, както и изготвяне на структурирани анализи, на база на които да се извършва последваща приоритизация и подбор на интервенции за реализиране на е-Управление;
§ Предвиждат изграждането на централизирана споделена инфраструктура и информационни ресурси, които да обслужват текущи проекти (в процес на изпълнение) и приоритетните проекти, предвидени в пътната карта, и за които няма предвидено закупуване на хардуер и системен софтуер;
§ Предвиждат централизация на децентрализирани първични регистри или надграждане на съществуващи централизирани регистри, за изпълнение на предварителните условия за допустимост на проекти (съгласно Приложение №1 от настоящата пътна карта);
§ Предвиждат изпълнението на нормативно определени ангажименти за изграждане на нови регистри, информационни системи и/или осигуряване на оперативна съвместимост с платформи на ЕС;
§ Предвиждат надграждането на съществуващи информационни системи на администрациите, които предоставят най-големия обем (като транзакции) административни услуги (МП, АВ, ГРАО, НАП, АМ, АОП, МВР).
Основните очаквани резултати от реализацията на този етап включват:
§ Инвентаризация и анализ на наличната ИКТ инфраструктура и информационни ресурси в държавната администрация;
§ Реализиране на единна национална схема за електронна идентификация, чрез която да се осигури унифициран и сигурен механизъм за идентифициране на физическите лица при заявяване и получаване на електронни услуги;
§ Реализиране на Държавен хибриден частен облак за постигане на икономии от мащаба, стандартизиране на процесите по провизиране на ресурси, управление на капацитета, подобряване на техническата поддръжка и улесняване на интеграцията между информационните системи на администрациите;
§ Прилагане на интегрирани мерки и постигане на базова киберсигурност на споделената инфраструктура и модернизираните системи.
§ Надграждане на ключовите първични регистри за трансформиране на най-често използваните удостоверителни услуги във вътрешно-административни такива, и реализиране на системна архитектура базирана на уеб-услуги (Web Services), позволяваща предоставяне на данни, факти и обстоятелства в реално време на други администрации и премахване на необходимостта от издаване на удостоверения, както на хартиен носител, така и в електронен вид;
§ Реализиране на автоматизирани онлайн интерфейси за отворени данни, които да бъдат достъпни публично, в машинночетим формат на националния Портал за отворени данни www.opendata.government.bg.
§ Надграждане на ключовите портали, предоставящи най-често използваните електронни услуги:
§ за интеграция с националната схема за електронна идентификация;
§ за подобряване на използваемостта (UX/UI) на порталите чрез опростяване на структурата и процесите, спазване на международни стандарти и добри практики за използваемост и достъпност и разширяване на съвместимостта с най-популярните интернет-браузъри и мобилни устройства.
Подборът и приоритизирането на проектите и дефинирането на областите на интервенция, за съответните етапи (Етап 1 и Етап 2), следват определена логика.
Етап 1 от настоящата Пътна карта е разписан по следната логика:
§ Фокусът е върху реализацията на конкретни приоритетни проекти, с посочени конкретни бенефициенти, с основна цел постигането на съществено въздействие и създаване на възможности за много по-бърза, по-ефективна и по-ефикасна реализация на последващите проекти, допустими според дефинираните индикативни интервенции в пътната карта.
§ Предвидени са и проекти с конкретни бенефициенти, които касаят електронизиране на услуги, предоставени от централни администрации, повече от 15 000 пъти за период от една година.
Етап 2 от настоящата Пътна карта е разписан по следната логика:
§ Определени са индикативни области на интервенция, които по същество не представляват конкретни проекти, а области, в които се предвижда реализацията на проекти.
§ За някои интервенции има посочени конкретни бенефициенти, които могат да кандидатстват за финансиране с множество проекти, с оглед на приоритетните области в Програмата на правителството и целите на ОП „Добро управление“, която се явява основен инструмент за финансиране на реформите.
§ За повечето интервенции не са посочени конкретни бенефициенти, а група бенефициенти (вкл. „Всички администрации“), тъй като целта им е реализиране на хоризонтални политики в множество администрации. Предвижда се реализирането на множество еднотипни проекти по всяка интервенция, но с различни бенефициенти, след провеждане на процедури за конкурентен подбор от Управляващия орган на ОП „Добро управление“.
§ Към момента са определени част от критериите за подбор на проекти, касаещи електронизация на услуги, които могат да бъдат финансирани в рамките на предвидените бюджети, по съответните тематични интервенции. Част от критериите са:
§ Административни услуги от централни администрации, които се предоставят повече от 15 000 пъти годишно и са насочени пряко към гражданите и бизнеса или участват в комплексни административни услуги;
§ Административни услуги от местни администрации, които се предоставят повече от 5 000 пъти годишно и са насочени пряко към гражданите и бизнеса или участват в комплексни административни услуги;
§ Административни услуги от областни администрации, които се предоставят повече от 1 000 пъти годишно и са насочени пряко към гражданите и бизнеса или участват в комплексни административни услуги.
Бъдещата архитектура на електронното управление ще бъде изградена на принципите на архитектурите, ориентирани към услуги (SOA) и ще се основава на използване на отворени технологии и общоприети стандарти.
Заинтересованите страни ще могат сами да разработват своите процеси и услуги и да определят формáта на събираните данни, като спазват общи рамки за дизайн и технологии, и принципите, заложени в Стратегията за развитие на електронното управление в Република България.
Обобщеният анализ на предизвикателствата пред реализирането на ефективно работещо електронно управление е базиран на множество статистики от подсистемите на Административния регистър поддържан в АМС, доклади за реализирани проекти за е-Управление, преглед на нормативната уредба и т.н.
В следващите секции са представени основните предизвикателства, които следва да бъдат преодолени в съществена степен, още на Етап 1 от реализацията на настоящата пътна карта
Всички досегашни инициативи и проекти за осигуряване на оперативна съвместимост между информационните системи и регистрите са базирани на прилагането на централизирани технологични средства, но се сблъскват с няколко типични проблема, чието решаване е било извън обхвата на конкретните проекти за свързване на системите, както и извън възможностите на изпълнителите:
§ Ограничения, наложени в нормативната уредба (специални закони, подзаконови нормативни актове към тях и др.), които противоречат на Закона за електронно управление, но съответните държавни органи прилагат;
§ Ограничения в системните и приложните архитектури на информационните системи, които не са замислени и проектирани за предоставяне на автоматизирани услуги и информация по електронен път към външни системи. Ограниченията са свързани с недостатъчната мащабируемост и производителност, невъзможността да се осигури сигурност и контролиран достъп, а често и с технологична невъзможност да се предоставят онлайн интерфейси за външно ползване поради използването на морално остарели развойни технологии;
§ Липса на структурирана информация на държавно ниво, която да послужи за анализ и приоритизиране при автоматизацията и интеграцията на системите, на база взаимозависимостите на системите и предоставяните чрез тях услуги;
§ Липсват реализирани механизми за удостоверяването на точното време на заявяване и получаване на електронни административни услуги, за да се осигури противопоставимост.
Използваемостта на електронните административни услуги има няколко аспекта, които са подценявани системно при реализацията на проекти:
§ Липса на конкретни изисквания за следване на международни стандарти и добри практики за използваемост и достъпност на потребителските интерфейси;
§ Сложен и често офлайн процес за регистрация на потребители и заявяване на достъп до електронни административни услуги;
§ Ограничения при използваните от потребителите интернет браузъри, операционни системи и устройства;
§ Неоптимизирани процеси по заявяване на услугите, изискващи многократното въвеждане на информация, която вече е налична в съответната или в друга администрация, включително слабо използване на национални и секторни класификатори и номенклатури;
§ Невъзможност за заплащане на услугите с банкови карти, невъзможност за препращане на издадените документи по служебен път или получаване по пощата.
§ Електронизират се отделни първични услуги и липсват инициативи за разработване на комплексни административни услуги, съобразени с „Епизодите от живота“ и „Събитията в бизнеса“;
§ Проектите за електронизиране на услуги рядко съдържат структуриран анализ и критерии за подбор на приоритетни услуги, очакваните ползи и ефекти за гражданите и бизнеса. В много случаи са електронизирани услуги, които се предоставят много рядко, което обезсмисля инвестициите;
§ Над 63% от транзакциите по предоставяне на административни услуги са за издаване на удостоверения, чиито краен ползвател не са гражданите и бизнеса, а други администрации и държавни органи;
§ Електронизират се удостоверителни услуги за гражданите и бизнеса, които би следвало да се трансформират във вътрешно-административни услуги, достъпни за другите администрации, с оглед въвеждането на комплексно административно обслужване и спазванене на основния принцип на електронното управление за еднократно събиране на данни и многократното им използване, въведен със Закона за електронното управление.
§ Няма реализирана национална схема за е-идентификация за сигурно и удобно използване на административни услуги по електронен път. Има реализиран пилотен проект за национална система за е-идентификация, който успешно е демонстрирал предимствата и възможностите за реализация на национална система. Приет е Закон за електронната идентификация (Обн. ДВ. бр.38 от 20 Май 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г.);
§ Всяка отделна администрация или държавен орган, които предоставят електронни услуги, въвеждат собствена система/схема за е-идентификация, с различна степен на сигурност и нормативна регламентация;
§ Няма възможност за електронно овластяване между гражданите за заявяване или получаване на електронни услуги;
§ При някои от реализираните услуги се използва Квалифициран електронен подпис (КЕП) като средство за сигурна идентификация, което противоречи на Регламент ЕС 910 / 2014, поради наличието на лични данни (ЕГН) в атрибутите на КЕП в явен вид.
Настоящият документ представлява Пътна карта, която включва мерките и дейностите за изпълнение на стратегическите цели, заложени в Стратегията за развитие на електронно управление в Република България за периода 2014 – 2020 г., както и отговорните институции и необходимия за това финансов ресурс.
За да се постигнат целите в Стратегията за електронно управление в Република България за периода 2014 – 2020 г. е направен преглед и анализ в следните ключови области:
§ Съществуващата на ниво ЕС и Република България нормативната уредба,
регулираща развитието на електронното управление, респективно правителство;
§ Съществуващите на ниво ЕС и Република България стратегически документи, които представляват стратегическата рамка за развитието на електронното управление;
§ Текущо реализирана архитектура на електронното управление в Република България;
§ Проекти, които текущо се реализират или са планирани за реализация в тази област.
На основа на този преглед беше направен първоначален анализ на техническите възможности и характеристики на текущата реализация, за да може да се прецени готовността за бъдещи реализации. По този начин беше определено нивото на съответствие на редица планирани или реализирани инициативи, както от гледна точка задълженията, произтичащи от членството ни в ЕС, така и във връзка с целевото технологично развитие.
Термин
Описание
Ниво 0
Услугите не са електронизирани и няма представена онлайн информация за начини и места на заявяване, срокове и такси.
Ниво 1
Информация: предоставяне на онлайн информация за административни услуги – начини и места на заявяване на услугите, срокове и такси.
Ниво 2
Едностранна комуникация: информация съгласно дефиницията за Ниво 1 и предоставяне на онлайн достъп до шаблони на електронни формуляри.
Ниво 3
Двустранна комуникация: заявяване и получаване на услуги изцяло по електронен път, включително електронно подаване на данни и документи и/или електронна обработка на формуляри (електронни форми) и електронна персонална идентификация на потребителите.
Ниво 4
Извършване на сделки и/или транзакции по услуги от Ниво 3 включващи онлайн разплащане и доставка.
Софтуер с отворен код
Компютърна програма, която се разпространява при условия, които осигуряват безплатен достъп до програмния код и позволяват:
• Използването на програмата и производните на нея компютърни програми, без ограничения в целта;
• Промени в програмния код и адаптирането на компютърната програма за нуждите на нейните ползватели;
• Разпространението на производните компютърни програми, при същите условия.
Списък на стандартни лицензионни споразумения, които предоставят тези възможности, може да бъде намерен на: http://opensource.org/licenses
Машинночетим формат
Електронен формат за данни, който е структуриран по начин, по който, без да се преобразува в друг формат, позволява софтуерни приложения да идентифицират, разпознават и извличат специфични данни, включително отделни факти и тяхната вътрешна структура.
Отворен формат
Електронен формат за данни, който не налага употребата на специфична платформа или специфичен софтуер за повторната употреба на съдържанието и е предоставен на обществеността без ограничения, които биха възпрепятствали повторното използване на информация.
Метаданни
Данни, описващи структурата на информацията -предмет на повторно използване.
Официален отворен стандарт
Стандарт, който е установен в писмена форма и описва спецификациите за изискванията как да се осигури софтуерна оперативна съвместимост.
Система за контрол на версиите
Технология, с която се създава специално място, наречено “хранилище”, където е възможно да се следят и описват промените по дадено съдържание (текст, програмен код, двоични файлове). Една система за контрол на версиите трябва да може:
• Да съхранява пълна история кой, какво и кога е променил по съдържанието в хранилището, както и защо се прави промяната;
• Да позволява преглеждане разликите между всеки две съхранени версии в хранилището;
• Да позволява при необходимост съдържанието в хранилището да може да се върне към предишна съхранена версия;
• Да позволява наличието на множество копия на хранилището и синхронизация между тях.
Цялата информация, налична в системата за контрол на версиите за главното копие на хранилището, прието за оригинален и централен източник на съдържанието, трябва да може да бъде достъпна публично, онлайн, в реално време.
Първичен регистър
Регистър, който се поддържа от първичен администратор на данни - административен орган, който по силата на закон събира или създава данни за субекти (граждани или организации) или обекти (движими и недвижими) за първи път, и изменя или заличава тези данни. Например Търговския регистър е Първичен регистър за юридическите лица със стопанска цел, Имотния регистър е Първичен регистър за недвижима собственост.
Термин
Описание
Виртуална комуникационна инфраструктура
Инфраструктура, която на база на съществуваща физическа свързаност, предоставена от ИА „ЕСМИС“/ДАЕУ, предоставя възможност за изграждане на отделни и защитени виртуални мрежи за всяка една от структурите в сектора, при гарантиране на сигурен и защитен обмен на информация в тях.
Държавен хибриден частен облак
Централизирана на ниво държава информационна инфраструктура (сървъри, средства за съхранение на информация, комуникационно оборудване, съпътстващо оборудване, разпределени в няколко локации, в помещения отговарящи на критериите за изграждане на защитени центрове за данни), която предоставя физически и виртуални ресурси за ползване и администриране от секторите и структурите, които имат достъп до тях, в зависимост от нуждите им, при гарантиране на високо ниво на сигурност, надеждност, изолация на отделните ползватели и невъзможност от намеса в работоспособността на информационните им системи или неоторизиран достъп до информационните им ресурси. Изолацията на ресурсите и мрежите на отделните секторни ползватели (е-общини, е-правосъдие, е-здравеопазване, е-полиция) се гарантира с подходящи мерки на логическо ниво (формиране на отделни клъстери, виртуални информационни центрове и мрежи) и физическо ниво (клетки и шкафове с контрол на достъпа).
Софтуер с отворен код
Компютърна програма, която се разпространява при условия, които осигуряват безплатен достъп до програмния код и позволяват:
• Използването на програмата и производните на нея компютърни програми, без ограничения в целта;
• Промени в програмния код и адаптирането на компютърната програма за нуждите на нейните ползватели;
• Разпространението на производните компютърни програми, при същите условия.
Списък на стандартни лицензионни споразумения, които предоставят тези възможности, може да бъде намерен на: http://opensource.org/licenses
Машинночетим формат
Електронен формат за данни, който е структуриран по начин, по който, без да се преобразува в друг формат, позволява софтуерни приложения да идентифицират, разпознават и извличат специфични данни, включително отделни факти и тяхната вътрешна структура.
Отворен формат
Електронен формат за данни, който не налага употребата на специфична платформа или специфичен софтуер за повторната употреба на съдържанието и е предоставен на обществеността без ограничения, които биха възпрепятствали повторното използване на информация.
Метаданни
Данни, описващи структурата на информацията -предмет на повторно използване.
Официален отворен стандарт
Стандарт, който е установен в писмена форма и описва спецификациите за изискванията как да се осигури софтуерна оперативна съвместимост.
Система за контрол на версиите
Технология, с която се създава специално място, наречено “хранилище”, където е възможно да се следят и описват промените по дадено съдържание (текст, програмен код, двоични файлове). Една система за контрол на версиите трябва да може:
• Да съхранява пълна история кой, какво и кога е променил по съдържанието в хранилището, както и защо се прави промяната;
• Да позволява преглеждане разликите между всеки две съхранени версии в хранилището;
• Да позволява при необходимост съдържанието в хранилището да може да се върне към предишна съхранена версия;
• Да позволява наличието на множество копия на хранилището и синхронизация между тях.
Цялата информация, налична в системата за контрол на версиите за главното копие на хранилището, прието за оригинален и централен източник на съдържанието, трябва да може да бъде достъпна публично, онлайн, в реално време.
Първичен регистър
Регистър, който се поддържа от първичен администратор на данни - административен орган, който по силата на закон събира или създава данни за субекти (граждани или организации) или обекти (движими и недвижими) за първи път, и изменя или заличава тези данни. Например Търговския регистър е Първичен регистър за юридическите лица със стопанска цел, Имотния регистър е Първичен регистър за недвижима собственост.
Акроним Описание
АВ Агенция по вписванията
АГКк Агенция по геодезия, картография и кадастър
АИС Автоматизирана информационна система
АМС Администрация на Министерския съвет
АОП Агенция по обществени поръчки
АПИ Агенция пътна инфраструктура
АПК Административнопроцесуален кодекс
БУЛСТАТ Регистър Булстат
ВРБ Второстепенни разпоредители с бюджет
ВСС Висш съдебен съвет
ГПК Граждански процесуален кодекс
ГФ Гаранционен фонд
ДАЕУ Държавна агенция „Електронно управление“
ДБ Държавен бюджет
ЕИСПП Единна информационна система за противодействие на престъпността
ЕИСС Единна информационна система на съдилищата
ЕК Европейска комисия
ЕСМИС Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”
ЕУ Електронно управление
ЗЕДЕП Закон за електронния документ и електронния подпис
ЗЕУ
Закон за електронното управление
ЗСВ
Закон за съдебната власт
ИААА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
ИТ
Информационни технологии
КАО
Комплексно административно обслужване
МВР
Министерство на вътрешните работи
МДТ
Местни данъци и такси
МЗ
Министерство на здравеопазването
МЗХ
Министерство на земеделието и храните
МИ
Министерство на икономиката
МК
Министерство на културата
МОН
Министерство на образованието и науката
МП
Министерство на правосъдието
МТИТС
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
МТСП
Министерство на труда и социалната политика
МФ
Министерство на финансите
НАП
Национална агенция по приходите
НЗИС
Национална здравно-информационна система
НОИОСИС
Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност
НПК
Наказателно-процесуален кодекс
ОПАК
Оперативна програма „Административен капацитет“ 2007-2014
ОПДУ
Оперативна програма „Добро управление“ 2015 - 2020
РБ
Република България
СП
Сектор „Правосъдие“
ТР
Търговски регистър
УИС-2
Унифицирана информационна система на Прокуратурата на Република България
УПМП
Устройствен правилник на Министерство на правосъдието
ХЧО
Хибриден частен облак
ЦАИС
Централизирана автоматизирана информационна система
ЦИК
Централна избирателна комисия
ЦППКОП
Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност
ЦРОЗ
Централен регистър на особените залози
ЦРЮЛНЦОПД
Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел в обществено полезна дейност
ЮЛНЦ
Юридически лица с нестопанска цел