Categories: All

by Ekaterina Bambova 3 years ago

312

Граматична норма. Членуване на имената

В българския език съществуват специфични правила за употреба на пълен и кратък член при имената от мъжки род в единствено число. Пълният член се използва, когато думата е подлог или пояснява подлога в изречението, както и след определени глаголи като "

Граматична норма. Членуване на имената

Граматична норма. Членуване на имената

Членуване на две и повече определения

Когато две или повече съгласувани определения се отнасят към един и същ обект се членува само първото от тях.
В модерния и семпъл костюм той изглеждаше доста строг.
Когато две или повече съгласувани определения се отнасят за два или повече от два обекта, се членуват всички определения.
Пример: В източниТЕ и централниТЕ райони се очакват обилни валежи.

Членуване на съставни собствени имена

Първата дума не се членува, ако в устната реч може да се получи двусмислица.
Пример: В Новия/ Нов български университет се обучават около 10 000 студденти.
Членува се първата дума в съставните собствени имена, които означават институции, организации, политически партии
Пример: Гледахме новата постановка в СатиричниЯ театър.

Употреба на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число

Употреба на кратък определителен член
Думата е собствено име на географски обект, което се употребява само членувано.
Думата е прозвище. Винаги се пише с кратък член, дори и когато е подлог
Когато думата не е подлог в изречението, нито пояснява подлога. (може да се замести с НЕГО, ТОГАВА, ТАМ
Употреба на пълен определитен член
Думата е употребена в заглавие, текста със снимка и не се намира след предлог

Пример: "СпасителЯТ в ръжта"

Думата стои след някой от следните глаголи - съм, оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, представлявам, ставам

Пример: Неусетно Митко стана най - важниЯТ човек в моя живот.

Когато думата в изречението е подлог или пояснява подлога. (може да се замести с местоимението ТОЙ)

Пример: АвтомобилЪТ се продава само в Япония.